Сирни заговезни винаги се чества в неделя, точно 49 дни преди Възкресение. Известен е още с пищните си трапези и обреди.

В различните етнографски райони на България името на празника се среща по много различни начини, като част от тях са Проклади, Сирница, Масленица и Ората – все наименования, отговарящи на някои от обичаите за деня.

Тази година празникът се пада на 26 февруари.

Сред различните вярвания, които присъстват на Сирни заговезни, най-важно е искането на прошка. По стар български обичай това се прави от по-малките към по-старите, въпреки че днес можем да видим изключения.

Друг интересен момент от деня е така нареченото „хамкане“, което особено радва децата.

На червен конец се връзва яйце или парче бяла халва, завърта се по часовниковата стрелка, а целта е някое от наредените в кръг деца да улови храната с уста, без помощта на ръцете си.

На трапезата на Сирни Заговезни задължително присъстват млечни храни – сирене, кисело мляко, а също, яйца, риба, баница със сирене или праз, обредна пита (с форма на змия), печени ябълки, бяла халва. Това е последния ден, в който може да се заговява с млечни храни. След това започва Великия пост, който е седем седмици.