Приятели и близки изпратиха в последния му път убития психолог Иван Владимиров – Нав.

Опелото бе в столичната църква “Св. Седмочисленици”, на метри от сградата на МВР, където преди години е работил убиецът му Румен Тонев.

Десетки хора запалиха свещи за Нав, изпращайки го в затворен ковчег, на който бе поставена негова усмихната снимка, пише “Телеграф”.

Почернената майка Слава отправи трогателно послание за сбогом със своя син Иван:

Бях учителка и обичах своите ученици. Опитвах се да ги науча да обичат и да ценят себе си, да развиват своя потенциал, да живеят в радост, да дадат най-доброто от себе си, за да направим с общи усилия планетата Земя едно добро място за живеене.

С моя син Иван вървяхме в една посока, но аз постоянно го разочаровах с това, че много се разпилявам. Казваше ми: „Ще ме направиш истински щастлив, ако се грижиш за себе си“. А на мен все не ми оставаше време.

От няколко години си мислех да се обуча в рейки и когато наскоро видях, че има организирано обучение, за миг не се замислих и се записах. Беше хубаво преживяване и когато ни раздадоха сертификатите една жена взе думата.

Зарадвах й се и си казах: „Правилно, сега е момента да благодарим на нашата учителка“. Вместо това жената се разплака и сподели, че наскоро е загубила сина си. Аида й обясни, че той е бил ангел и майката потвърди. Обади се втора жена и тя беше загубила дете.

Няма случайни неща. Явно някаква сила ме водеше и ме подготвяше за това, което предстои. И ето сега аз съм третата майка загубила дете в групата. Умът ми знае, че такива неща се случват. Не съм единствена, много майки имат такава съдба. И ден след ден се уча да го приема, колкото и да боли.

Зарадвах й се и си казах: „Правилно, сега е момента да благодарим на нашата учителка“. Вместо това жената се разплака и сподели, че наскоро е загубила сина си. Аида й обясни, че той е бил ангел и майката потвърди. Обади се втора жена и тя беше загубила дете.

Няма случайни неща. Явно някаква сила ме водеше и ме подготвяше за това, което предстои. И ето сега аз съм третата майка загубила дете в групата. Умът ми знае, че такива неща се случват. Не съм единствена, много майки имат такава съдба. И ден след ден се уча да го приема, колкото и да боли.

И идва момент, в който спира да стои до теб като патерица, на която да се опреш. Следва най-трудното. Да те научи да летиш. И да те остави сам да постигнеш силата си и да я използваш като своя същност, с която да твориш.

Чела съм как орлите избутват от гнездото малкото неуверено орле и го оставят да пада стремглаво надолу. Правят го жестоко, без колебание, защото знаят, че това е най-доброто за тяхното дете. Знаят, че ако не го научат да лети, то няма да оцелее.

Силният родител застава под падащото орле, поема го, връща го в гнездото и отново го бута навън. И орлето пада до момента, в който крилете му започват инстинктивно да се движат. И това се повтаря, докато крилете му укрепнат и то започне да се уповава на себе си и да лети все по-уверено и все по-уверено.

Ето това направи Нав за нас. И нека не го разочароваме и да се научим да летим. Важно е да се научим да летим, за да го продължим. За да сбъднем нашата обща мечта за един по-добър свят пълен с любов, споделеност, смисленост и красота. Това можене е в нас, трябва само да го проявим.

Благодаря ти Сине, за последния урок, който ни даваш. Ти беше любов и остави много любов в сърцата ни. До нови срещи!