В една стая бавно светели четири свещи. Била почти пълна тишина и можел да чуе разговора им.

Първата свещ казала: „Аз съм МИР – хората не успяват да ме запазят, мисля, че ще се изгася“.

И веднага се изгасила.

Втората свещ казала: „Аз съм ВЯРА – за съжаление, много хора смятат, че не съм необходима, няма смисъл да горя и нататък“.

Само щом казала това, духал лек вятър и свещта се изгасила.

Третата свещ жално казала: „Аз съм ЛЮБОВ – нямам вече сила, хората често ме забравят и ме слагат на страни.

Дори и забравят, че обичат своите близки“….и в същия момент се изгасила.

Малко след това в стаята влязло едно дете: „Какво е това? Трябваше да горите до край“, казало детето и започнало да плаче.

Тогава се обадила и четвъртата свещ:

„Не бой се, докато аз горя, ще можем да запалим останалите свещи. Аз съм „НАДЕЖДА“ и запалило останалите.

Пламъкът на надеждата ВИНАГИ трябва да гори в сържата ни, за да може всеки от нас да запази вярата, мира и любовта…

Източник: sosnovini